Среща с кипърския писател Андонис Георгиу и преводачката му Ирена Алексиева

Кипърският писател Андонис Георгиу и неговата преводачка Ирена Алексиева пристигат в България за серия от срещи, посветени на новоизлязлата на български книга на Георгиу – „Дъхът на ближните“.

Издателство ICU отново избира първата среща на живо с български читатели да бъде в Троян в галерия „Серякова къща“.

Ще си говорим за ближните – близки и далечни, на които е посветена тази книга.

Ще пропътуваме през седемнайсет разказа, които ни питат можем ли да се спогодим, когато все заклеймяваме различния, не го разбираме, чужд ни е? Когато са ни нужни брони и щитове, за да се съхраним. Седемнайсет разказа, които проправят пътека към великодушието и човечността.

Георгиу пише от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите си. Алексиева е един от много малкото специалисти по кипърски диалект и преводът ѝ е дълбоко осмислена интерпретация на авторовите думи. Езикът е жив, еклектичен, често отвъд граматическите правила, там, където силата на словото е в суровото, оголено до болка въздействие.

„Дъхът на ближните“ е втората книга от Георгиу, която излиза на български. През 2020 г. имахме удоволствието да прочетем романа му „Албум с истории“, отново в превод на Ирена Алексиева. Книгата, удостоена с Европейската награда за литература и Държавната награда на Кипър, е полифонично по своята структура повествование, което преминава от една история в друга, от личните съдби към участта на общности и народи, от миналото и настоящето на една страна към превратностите, с които се сблъскваме в днешния глобализиран свят. Така романът се превръща в постмодерна амалгама, която представя живота като наниз от истории, побрали цялата възможна гама от човешки преживявания.

„Животът е хубав, но и труден, много труден, за някои хора непоносим. Наблюдавам ги и изпитвам необходимост да пиша за тях, за онези, които усещам близки, все едно къде в пространството се намират. Пиша с надеждата, че животът им няма да остане невидим, за да може болката и малките им радости да не бъдат пренебрегвани.“ (Андонис Георгиу)